Хората често ме питат по какъв начин се правят керамични фигури и предмети. За всички, за които това е интересно,  описвам накратко как работя и какви са етапите на работа. Няма да използвам специални термини и определения, защото искам да е разбираемо от всички.

В миналото хората са копаели глината направо от земята. Днес я купуваме в опаковки от 10 кг от различни производители на глина. Те я добиват в кариери и обработват така, че да се получат глини с различни характеристики. Когато изваждаме глина от пакета, тя е готова за употреба, но понякога използвам и рециклирана глина от парчета и изрезки, които са останали. Обикновено работя с бяла глина, по-рядко с червена.

 Етап  1 Изработване на фигурите

Отрязвам парче глина и я омесвам добре. За изработването на скулптурите използвам две основни техники – за част от елементите разточвам глината с обикновена точилка. От така получените платки изрязвам различните елементи – облеклото и други. Получава се нещо като кройка. По-голямата част от елементите обаче оформям с ръце, с притискане, мачкане, отнемане и добавяне. Това е най-трудно за описване, защото процесът е много интуитивен. Отделните елементи (ръце, торс, глава и др.) закрепвам с помощта на каша от глина и вода. За да може да се работи по фигурата обаче е нужно глината малко да „стегне”, да постои известно време на въздуха, за да не е прекалено мека и да можеда  държи формата. Когато я завърша, я оставям да изсъхне напълно.  Наричам този етап „суров”, защото все още не е изпечена в пещта.  След като изсъхне напълно, което отнема около 2 дни, се заемам със зачистването на ръбове, заглаждане с мокра гъба, фино отстраняване на излишен материал.  В зависимост от размера на творбата, този етап ми отнема от половин до три дни.

Ако идеята ми е да оцветя скулптурата с ангоба, моментът е сега, преди първото печене. Ангобата е разредена фина глина с добавен пигмент. За разлика от глазурите, ангобите са матови и с по-пастелни цветове и ги използвам, когато искам да наблегна повече на внушението и формата на творбата. Нансям на тънък пласт върху неизпечената фигура.

Етап 2 Първо изпичане

Нареждам скулптурите в пещта, като внимавам много – в сурово състояние са много лесно чупливи. Често добавям и веднъж изпечени и глазиран работи, за да уплътня обема и да спестя време. Печенето продължава цяла нощ при температура 1060 градуса, а на сутринта в ателието ми е доста горещо. През зимата това е прекрасно! Не мога да отворя пещта на сутринта, защото керамиката е още много загрята и при рязка разлика в температурите всичко ще се спука. Мога да извадя работите чак след около 2 дни. През това време работя по нови фигури.

Етап 3 Глазиране

Когато вече е безопасно да отворя капака, изваждам всички фигури и започвам с глазирането на неглазираните работи.  Използвам глазура, за да придам колорит и жизнерадост на скулптурите. Нанасям глазурата с четка. При печенето протича химическа реакция, при която съставките на глазурата се стопяват и се свързват с повърхността на керамиката.

Цветът на глазурата преди изпичане няма нищо общо с този след изпичането, когато тя придобива стъкловиден, лъскав вид. От бледи, едва загатнати цветовете се превръщат в ярки и ефектни багри. Поради тази трансформация в цвета  резултатът често е магически!

Освен глазури, все по-често използвам ангоби за оцветяване.  За тях писах в етап 1.

Глазираните творби подреждам отново в пещта, като внимавам да не се допират една до друга. Ако това се случи, при топенето глазурите се слепват в мястото на допира.

Етап 4 Второо изпичане

Пускам пещта на 1060 градуса, за да може да се стопи глазурата.

След два дни пещта е изстинала. Тогава идва много  специален момент – да отворя капака на пещта и да видя как са се получили фигурите, вече оцветени. Колкото и години да минат, това винаги е свързано с нетърпение и вълнение. Понякога се налага някоя фигура да се изпече трети път, ако някъде ангобата или глазурата не е покрила достатъчно добре.

Общо за да се напълнят и изпекат две пещи цикълът е минимум 2 седмици.

Има още една част от процеса, която е вълшебна:

ИДЕЯТА. Тук не мога да говоря за време, за правила, графици, етапи и стъпки. Понякога идеите ми „изскачат” изневиделица, друг път си набелязвам някоя тема и я скицирам в различни варианти. Случва се, при това нерядко, да започна да правя едно нещо, а в процеса на работа то да се трансформира в съвсем друго. Убедих се, че за да може човек да се пусне на вълната на въображението, се нуждае от време – за да не изпадне в рутината на повторението и правенето на количество. Идеите са като подарък от Вселената и за да мога да го получа, трябва да се чувствам добре, да имам вътрешно спокойствие и равновесие.

  • facebook-square
  • Twitter Square
  • google-plus-square

© 2023 by  Designs by Thomas Rider. Proudly created with Wix.com